"Хал познаваше хората. Имаше два вида хора — едните можеш да ги прецакаш, другите не можеш. Първите бяха десет пъти повече." - Стивън Кинг, Сейлъмс лот
"Едно от основните предназначения на приятеля е да понася (в по-безобидна и символична форма) наказанията, които искаме, но не можем да наложим на враговете си." - Олдъс Хъксли, Прекрасният нов свят
"...признаваше, че е истина всичко онова, което Дивакът каза сега за онези приятели, които не чинат пукната пара, щом и при най-дребното недоразумение могат да ти станат непримирими врагове." - Олдъс Хъксли, Прекрасният нов свят
"Това бе една от онези идеи, които лесно могат да предизвикат разграждане на хипнопедичните внушения при по-неустойчивите умове сред висшите касти, да ги накара да изгубят вярата си в щастието като Върховно благо и да започнат да вярват, че целта на живота е някъде отвъд, някъде извън сегашната сфера на човешката дейност; че целта на живота не е поддържането на благополучието, а някакво си издигане и усъвършенствуване на човешкото съзнание, някакво обогатяване на познанието. Което, размишляваше Контрольорът, не е изключено да е вярно. Но не и допустимо при сегашните обстоятелства. Той отново взе писалката и дръпна втора черта под думите: „Да не се публикува“, по-дебела и по-черна от първата, после въздъхна. „Колко ли щеше да е забавно — помисли си той, — ако човек не трябваше да мисли за щастието!“ - Олдъс Хъксли, Прекрасният нов свят
— За какъв експеримент говорите? — попита Дивакът.
Мустафа Монд се усмихна.
"— Ако ви харесва, наречете го експеримент по пребутилиране. Бил започнат през 473 г. С.Н.Ф. Контрольорите очистили остров Кипър от всичките му тогавашни обитатели и го заселили наново със специално приготвена партида от двадесет и две хиляди алфи. Предадени им били всички селскостопански и промишлени съоръжения и били оставени сами да ръководят работите си. Полученият резултат съвпаднал точно с теоретичните прогнози. Земята не била добре обработвана, във всички фабрики имало стачки, законите не се зачитали, заповедите не се изпълнявали; всички, които имали временно назначение за някаква черна работа, непрекъснато се занимавали с машинации, за да бъдат назначени на по-високи длъжности, а всички онези, които били назначени на високите длъжности, не подбирали средства за своите контрамашинации, за да не ги загубят. Само след шест години при тях вече се водела истинска гражданска война. Когато деветнадесет от двадесет и две хилядите алфи били избити, оцелелите единодушно подали молби до Вселенските контрольори да поемат отново управлението на острова. Което те и направили. И това бил краят на единственото общество от алфи, което светът някога е виждал." - Олдъс Хъксли, Прекрасният нов свят
"— Ох, аман от вашата гнусливост! Принципи!… Целият си върху принципи като на пружини; да се обърнеш по своя воля не смееш; а според мене — човекът да е свестен, това е принципът и нищо друго не ме интересува. Заметов е чудесен човек.
— И подкупи взема.
— Да, и подкупи взема, а пък аз плюя на това!" - Фьодор Достоевски, “Престъпление и наказание”
"А науката казва: обикни преди всичко самия себе си, защото всичко на този свят почива на личния интерес. Обичаш ли само себе си, и работите си ще подредиш, както трябва, и дрехата ти цяла ще остане. А икономическата правда добавя, че колкото повече са в едно общество уредените лични положения и, така да се каже, целите дрехи, толкова по-здрави са основите му и толкова по-добре се уреждат в него и обществените работи." - прекалената загриженост за индивидите и техните права според много хора е смятано за грешно, тъй като ако индивидът не се погрижи първо за себе си, няма как да помага ефективно и на останалите, но според мен и тук трябва да има някакъв баланс между това да бъдем безчувствени машини, които действат на този принцип или да сме свръхчувствителни плазмодии, които помагат винаги на всеки и техният личен живот е пълен хаос и са на ръба на оцеляването. Всичко в този живот е свързано с баланс и компромиси. Ако всичко беше само черно или само бяло, животът може би щеше да е по-прост, но и доста по-скучен.
"Да излъжеш по свой начин — това е почти по-добре, отколкото да повтаряш все чужди истини; в първия случай ти си човек, а във втория — само птица! Истината няма да избяга, но животът може да бъде спрян; примери има. Какво сме ние сега? Всички ние, всички без изключение, по отношение на науката, развитието, мисленето, изобретенията, идеалите, желанията, либерализма, разсъдъка, опита и във всичко, всичко, всичко, всичко, всичко сме още в първи подготвителен клас на училището! Хареса ни с чужд ум да преживяваме и си свикнахме!" - Фьодор Достоевски, “Престъпление и наказание”
"...ако обществото се устрои нормално, всички престъпления веднага ще изчезнат, защото няма да има причини да се протестира и всички в един миг ще станат праведни. Природата не се взема предвид, природата се изгонва, няма природа! Според тях не човечеството, развило се по исторически, жив път докрай, само ще се превърне най-после в нормално общество, а обратното, социалната система, излизайки от нечия математическа глава, тутакси ще преустрои цялото човечество и в един миг ще го направи праведно и безгрешно, преди да се е извършил живият процес, без всякакъв исторически и жив път! И затова именно те така инстинктивно не обичат историята..." - Фьодор Достоевски, “Престъпление и наказание”
"...защо да не бъда известно време подлец, когато тази дреха е толкова удобна за носене при нашия климат и… и особено ако имаш и природна склонност към това..." - Фьодор Достоевски, “Престъпление и наказание”
"в родината е по-добре: тук поне за всичко обвиняваш околните, а себе си оправдаваш" - Фьодор Достоевски, “Престъпление и наказание”
"Тя например великолепно разбра въпроса за целуването на ръка, тоест, че мъжът оскърбява жената, като й целува ръка, защото с това й подчертава нейното неравенство" - още през 1866г. се поставя този въпрос (а кой знае колко преди това е мислено за това). Същото важи за един куп други действия като отварянето на врати, плащане на сметки и т.н. Примери, които са доказателство за все още съществуващото полово неравенство дори век и половина по-късно, макар и в по-малка степен и тук се връщаме три цитата нагоре към това "...да се е извършил живият процес, без всякакъв исторически и жив път...", т.е. това неравенство може да изчезне единствено по естествен път и никакви правила, протести и регулации не могат да го унищожат. И все пак те могат да го ускорят поне.
"И ако аз някога — да допуснем тази нелепост! — встъпя в законен брак, дори ще се радвам на тия триж проклети ваши рога; тогава ще кажа на жена си: „Мила моя, досега аз само те обичах, а сега те уважавам, защото ти съумя да протестираш!“" - истинската любов е в това да се радваш за щастието на ближния си, а обратното - ревността е в резултат на несигурност, егоизъм и чувство за собственост. Никое живо същество няма право да притежава друго живо същество. Дори кучетата и котките не са собственост на хората - те са наши безмълвни предани приятели, за които можем просто да се грижим.
"...защо сега, когато погледнах към прозореца от улицата, се крихте и искахте да се махнете? Аз много добре забелязах това.
— Хе, хе! А вие защо, когато стоях тогава у вас на прага, лежахте на дивана си със затворени очи и се преструвахте, че спите, когато всъщност не спяхте? Аз много добре забелязах това.
— Може би съм имал… причини… вие знаете.
— И аз мога да имам свои причини, макар че вие няма да ги научите." - на пръв поглед обикновен диалог, но в него се крие друго. Защо хората понякога лъжат, крият и се преструват без видима логика? Всеки си има неговите причини и в голяма част от случаите имат смисъл. Искаме да предпазим близките си, себе си или някаква друга причина, която често остава само в главата на онзи, който го е направил.
"На света няма нищо по-трудно от откровеността и по-лесно от ласкателството. Ако в откровеността има поне една стотна нотка фалш, веднага настъпва дисонанс, а след него — скандал. А в ласкателството дори всичко, до последната нотка да е фалшиво, то и тогава е приятно и се слуша не без удоволствие." - Фьодор Достоевски, “Престъпление и наказание”
"...беда е да си широк, без да си особено гениален." - Фьодор Достоевски, “Престъпление и наказание”
"Ето след седмица, след месец ще ме карат някъде с арестантската кола по този мост, как ли ще погледна тогава този канал — трябва да запомня това! — мина му през ума. — Ето тази табела, как ли ще прочета тогава тези букви?" - Въпросът за гледната точка. Всяко нещо, всеки човек, всяка една ситуация в живота може да бъде видяна в различни светлини и за това влияят толкова много фактори. И все пак, гледната точка може да се промени във всеки един момент. Ето, ако героят, например, се беше влюбил пред тази табела и след това беше минал с арестантската кола и беше видял табелата, нямаше си да си спомни с топло чувство за нея, същата нищо и никаква табела?
"Само съществуванието винаги му е било недостатъчно; той винаги е искал нещо повече." - Човешкият мозък е гладно и ненаситно животно. Каквото и да имаме, каквото и да получим - любов, пари, здраве... винаги искаме още от всичко и още, и още. Как не можем да сме като животните - просто да се радваме на това, че ни има и винаги да следваме инстинктите си...
"Никога не бяха смятали за по-непоколебими своите присъди, своите научни изводи, своите нравствени убеждения и вярвания. Цели селища, цели градове и народи се заразяваха и лудееха. Всички бяха в тревога и не се разбираха, всеки мислеше, че той единствен е носител на истината, и се измъчваше, като виждаше другите, биеше се в гърдите и плачеше и кършеше ръце. Не знаеха кого и как да съдят, не можеха да се споразумеят какво да смятат за зло, какво — за добро. Не знаеха кого да обвиняват, кого да оправдават. Хората се убиваха взаимно в някаква безсмислена злоба. Събираха едни срещу други цели армии, но армиите, вече в поход, изведнъж започваха сами да се унищожават, редиците се разбъркваха, воините се нахвърляха един срещу друг, намушкваха се и се колеха, хапеха се и се изяждаха един друг. В градовете по цял ден камбаните биеха тревога: но кой и за какво призовава, никой не знаеше, а всички бяха в тревога. Изоставиха най-обикновените занаяти, защото всеки предлагаше свои мисли, свои поправки и не можеха да се споразумеят; земеделието спря. Тук-там хората се стичаха на групи, споразумяваха се за нещо, кълняха се да не се разделят, но тутакси започваха нещо съвсем различно от това, което току-що бяха проектирали, започваха да се обвиняват взаимно, биеха се и се колеха. " - Фьодор Достоевски, "Идиот"
"Тези всезнаещи господа се срещат понякога, дори доста често, в известен слой от обществото. Те знаят всичко, цялата неспокойна любознателност на техния ум и способностите им са насочени неудържимо само в една посока, разбира се, поради липса на по-важни жизнени интереси и възгледи, както би казал съвременният мислител. Под израза „всичко знаят“ трябва впрочем да се разбира доста ограничена област: къде служи тоя и тоя, с кого се познава, какво му е състоянието, къде е бил губернатор, за коя е женен, каква зестра е взел, кой му се пада първи братовчед, кой втори и така нататък, и така нататък все подобни неща. Повечето от тези всезнайковци ходят със съдрани лакти и получават по седемнадесет рубли месечна заплата. Хората, за които те знаят всичко от игла до конец, разбира се, не биха могли да се сетят от какви интереси се ръководят те, ала в същото време мнозина от тях с тези си знания, които се равняват на цяла наука, си създават истинска радост, постигат уважение към себе си и дори висше духовно задоволство. Пък и тази наука е привлекателна. Виждал съм учени, литератори, поети, политици, които намериха и намират в същата тази наука своето висше примирение и цел, дори положително само с това направиха кариера." - Фьодор Достоевски, "Идиот". Шуробаджанащината, клюките, онези долни и подли начини за издигане в обществото и професионална реализация не само, че не са изкоренени оттогава, но са забили здрави корени и в съвременното общество, в което е по-важно кого познаваш, отколкото колко добър професионалист си в дадена сфера и ежедневно наблюдаваме фрапиращите размери на тази епидемия, когато в медиите се появяват разни лицемерни подлизурковци, подмазвачи и интересчии, които са известни с това, че са известни или са започнали успешна кариера основно затова, че са приятели или роднини на някого, а истинските таланти гният по ъглите на обществото, изгубени, забравени и прокудени.
"…човешката леност е причината за това, дето хората се делят от пръв поглед помежду си и не могат да намерят нищо общо…" - Фьодор Достоевски, "Идиот"
"...и тя самата би могла да го обикне, ако може да се увери в твърдостта на неговата привързаност..." - доверието предхожда чувствата. Когато имаш жизнен опит и много разочарования, това би било най-логичното нещо. В случая, девойката няма нито едно от двете и въпреки това действа, сякаш е преживяла повече, отколкото всъщност е. Това е поредно доказателство за нейната необикновена женска мъдрост, която, ако един мъж има късмет, може да види поне веднъж в живота си, а ако има достатъчно мозък в главата си, дори да я разбере, вместо да я заклейми като "стара мома", "странна", "тежък характер" и т.н.
„Ето смятат ме за идиот, а аз все пак съм умен, но те не се и досещат…“ - Фьодор Достоевски, Идиот
"Колко бързо свършват те, всички тези стари благовъзпитани хора! Изменят ли се малко обстоятелствата, нищо не остава от предишното, сякаш барутът е изгорял." - Фьодор Достоевски, Идиот
"Натрупам ли пари, да знаете, че ще бъда до немай-къде оригинален. Най-подлото и най-омразното е това, че парите ви дават дори дарби. И така ще бъде до края на света." - Фьодор Достоевски, Идиот
"забелязваше се някаква груба смесица от два различни вкуса, която я правеше способна да си служи и да се задоволява с такива неща и средства, съществуването на които като че дори не можеше да допусне един почтен и с изтънчена култура човек" - Фьодор Достоевски, Идиот
"...истината казват само онези, които не са остроумни" - Фьодор Достоевски, Идиот
"князът все пак бе успял да остави в дома на Епанчини особено впечатление" - чистите, честни и искрени хора обикновено объркват всички останали, които толкова са свикнали с лъжата, лицемерието, игрите и всякакви подли постъпки, че не могат да повярват, че има хора като княза. Лично на мен ми се е случвало безброй пъти да усещам недоверие у другите, когато постъпя човешки, като Мишкин. За век и половина нищо не е променило в отношението между хората. Всички са мнителни, недоверчиви, прикрити, затворени и когато получат добро отношение, търсят някаква долна цел у този, които е добър към тях. На никого не ми минава през ума, че може да има добри хора. А такива хора са толкова малко и виждайки света около тях се чувстват толкова не на място и изборите пред тях са два - или да избягат от този недружелюбен свят, или да дават цялата си енергия, за да бъдат себе си и околните да повярват в доброто. Звучи глупаво и наивно, но какъв друг избор може да има човек, който не може да бъде нищо друго, освен добър?
"същността на религиозното чувство не попада под никакви разсъждения, под никакви простъпки и престъпления, под никакви атеизми; в него има и вечно ще има нещо друго; в това чувство има нещо неуловимо за атеистите и те вечно ще приказват не за него." Именно това се опитвам да загатна в разказчето "Църквата". За мен винаги ще бъде мистерия как хората могат така силно да вярват в подобни неща, затова и се определям като агностик, какъвто е бил и Айнщайн. Никой от нас няма достатъчно знание, да определи категорично дали има Бог или не.
"...неприлично е — прибави Коля — хора от висшето общество да се интересуват толкова много от литература. Попитайте Евгений Павлич. Много по-прилично е да имате жълт кабриолет с червени колелета." - Фьодор Достоевски, "Идиот"
"Лисавета Прокофиевна питаше екзалтирана и гневна и чакаше незабавен отговор. Но в подобни случаи повечето присъствуващи, дори когато са много, отговарят с мълчание, с пасивно любопитство, като не желаят да поемат никаква отговорност, и изказват мнението си много по-късно." - Фьодор Достоевски, "Идиот"
"Той предчувствуваше, че ако остане тук само още няколко дни, непременно ще затъне в тая среда, отдето няма да може никога да се измъкне." - лично при мен това бяха фейсбук групите - интриги, шушукания на лични съобщения, свалки и преструвки. Това не беше моят свят и го напуснах.
"Ех, глупчо, глупчо! Всички те лъжат като… като…", "Всички те смятат за глупак и те лъжат!", "Невинни глупако! Като че ли дори не си мъж!", "Може би се е ядосала, че ти не идваш, само че не се е сетила, че така не се пише на един идиот, понеже той ще го вземе буквално, както и излезе. На нея й трябва шут, такъв като тебе отдавна не е виждала, ето защо те търси!" - кратко, точно и ясно описание на мен и живота ми. Винаги съм се чувствал като човек от друг свят и че тук не ми е мястото. Най-лошото нещо, което можеше да ми е случи е фейсбук, а най-доброто - социалната изолация. За толкова много години така и не се научих да тълкувам подтекста на всичко и все още съм същият наивник, който бях като дете. Не се гордея, че приличайки на княз Мишкин, който е прототип на Достоевски, реално приличам на Достоевски, защото не вярвам, че това е истина. Всъщност, толкова много са ме лъгали вече, че реших да не вярвам на никого за нищо, за да не изляза отново глупак. И ако този коментар види бял свят, означава, че и малкото хора, които не са ме смятали за идиот, да го направят. Явно имам поне малко акъл, че да запазя тези откровения за себе си.
"...нерешителността и пълната липса на лична инициатива винаги са се смятали у нас за главен и най-добър признак, по който може да се познае практичният човек — а дори и днес се смятат." - Фьодор Достоевски, "Идиот"
"— Та нима могат да се изядат шестдесет монаси? — смееха се слушателите.
— Ясно е, че той не ги е изял наведнъж, а може би за петнадесет или двадесет години, което е вече съвсем разбираемо и естествено…" - Фьодор Достоевски, "Идиот"
"Богатствата са повече, но силите са по-малко; няма вече идея, която да свързва хората; всичко се е размекнало, всичко се е спаружило и всички сме се спаружили! Всички, всички, всички сме се спаружили!…" - Фьодор Достоевски, "Идиот"
„Човечеството става много шумно и индустриално за сметка на душевното си спокойствие.“ - Фьодор Достоевски, И"Идиот"
"Да, господине! Законът за саморазрушението и законът за самосъхранението са еднакво силни за човечеството!" - Фьодор Достоевски, "Идиот"
"Хвърляйки вашето семе, вашата «милостиня», вашето добро дело под каквато и да било форма, вие давате част от вашата личност и получавате част от личността на другия; взаимно се приобщавате един към друг; още малко внимание и като награда вие вече познавате, правите най-неочаквани открития. Непременно ще почнете да гледате на вашето добро дело като на наука; тя ще обхване целия ви живот и може би ще го изпълни от край до край." - Фьодор Достоевски, "Идиот"
"Любовта към човечеството е отвлечена, при нея обичаш почти винаги само себе си." - Фьодор Достоевски, "Идиот"
"...човек е щедър на думата глупак и е готов да си послужи с нея двайсет пъти на ден спрямо своя близък. Доста е, ако измежду десет страни имаш само една глупава, за да те признаят за глупак въпреки деветте добри." - Николай Гогол, "Мъртви души"
"Иди, та разбери човека! Цял живот не дава пет пари за докторите, а свършва с туй, че се обръща към някоя баба, която лекува с баене и заплювания, или още по-лошо — ще измисли сам някакво варено лекарство от кой знае каква мръсотия, която, бог знае защо, ще му се стори, че е тъкмо средство против неговата болест." - Николай Гогол, "Мъртви души"
"Много заблуди са се извършили на света, които, изглежда, сега не ще извърши и едно дете. Какви криви, глухи, тесни, непроходни, отвличащи далече настрани пътища е избрало човечеството в стремежа си да достигне вечната истина, когато пред него е бил широко отворен пряк път, подобен на пътя, който води към великолепен палат, отреден за царски чертог. Той е по-широк и по-разкошен от всички други пътища, озарен от слънцето и осветен цяла нощ от светила; но далеч от него, в глухата тъмнина, са минавали хората. И колко пъти, насочвани вече в правия път от низхождащ из небесата смисъл, те пак са се отбивали и забърквали настрана, посред бял ден са попадали пак в непреходни пущинаци, пак са си пущали гъста мъгла един другиму в очите и влачейки се след блатни огньове, пак са достигали най-сетне до пропастта, за да се питат после ужасени един друг: „Де е изходът, де е пътят?“ Днешното поколение вижда ясно всичко това сега, диви се на заблудите, смее се над неразбирането на своите деди, без да съзира, че този летопис е начертан с небесен огън, че всяка буква в него крещи, че отвред е насочен пронизваш пръст върху му, пак върху него, върху днешното поколение: но смее се днешното поколение и самонадеяно, започва гордо ред нови заблуди, над които също тъй ще се посмеят потомците." - Николай Гогол, "Мъртви души"
"Защо да бъдем тъй строги към другите? Сега у нас няма подлеци: има хора благонамерни, приятни, а такива, които да изложат на всеобщ позор физиономията си, на публична плесница, ще се намерят комай само двама-трима души, па и те сега говорят за добродетели." - Николай Гогол, "Мъртви души"
"...има страсти, изборът на които не зависи от човека. Те са се родили в минутата, когато той се е явил на света, и не му е дадена сила да се освободи от тях. Те се водят по висши планове и има в тях нещо, което вечно зове и не млъква цял живот. Велико земно поприще им е орисано да изкарат те, все едно дали в мрачен образ, или ще преминат като светло явление, което ще зарадва света — те са създадени зарад някакво незнайно за човека благо." - Николай Гогол, "Мъртви души"
"Нима ние сами не знаем, че в живота има много презрени и глупави неща? И без това често ни се случва да виждаме неща, които съвсем не са утешителни. По-добре нека се позабравим!...И ето че ония пари, които донякъде биха поправили работата, отиват по разни средства за забрава. Спи умът, който би намерил може би неочакван извор от големи средства; а сетне имението — хоп, на публичен търг и тръгва помешчикът да търси забрава по света с душа, готова за низости, от които той сам по-рано би се ужасил." - Николай Гогол, "Мъртви души"
"— Де е господарят?
— Ето го там, седи до прозореца; той вижда всичко.
И наистина господарят седеше до прозореца и виждаше всичко." - Николай Гогол, "Мъртви души"
"...отегчението го измислиха напоследък; по-преди никой не го познаваше." - Николай Гогол, "Мъртви души"
"Какво пишат сега тези драскачи! Ще пусне някой хлапак някое книжле и току всички се нахвърлят да го купуват. Ето що взеха да говорят: „Селянинът живее съвсем прост живот, трябва да бъде запознат с предметите на разкоша, да му се внушат потребности, по-високи от състоянието…“ - Николай Гогол, "Мъртви души"
"— Чудно е — каза Платонов — защо русинът е способен да задреме и се разкисне тъй, че ако не наглеждаш простия човек, той може да стане и пияница, и вагабонтин?
— От недостиг на просвета — забеляза Чичиков.
— Бог знае от що. Та нали ние сме просветени, в университет сме ходили, а за какво ни бива? На, какво съм се научил аз? Не само не съм се научил да живея в ред, ами и нещо повече, — научил съм изкуството да харча колкото може повече пари за всякакви нови изтънчености, повече съм се запознавал с такива предмети, за които трябват пари, научих се само да харча за всевъзможен комфорт. Дали защото съм се учил безразсъдно? Не, защото така са и другите ми другари. Двама-трима души извлякоха истинска полза, и то може би затуй, защото и без това бяха умни, а другите само се мъчат да научат онова, което разваля здравето и прахосва пари. Бога ми! И какво вече си мисля: понякога, право да ви кажа, ми се струва, че русинът е просто някакъв си пропаднал човек! Искаш всичко да направиш и нищо не можеш. Все си мислиш — от утрешния ден ще почнеш нов живот, от утрешния ден ще захванеш с диета и нищо не излиза: още същия ден вечерта тъй ще преядеш, че само мигаш с очи и езикът ти не може да се обърне — седиш като кукумявка и гледаш всички — истина! И така са всички." - Николай Гогол, "Мъртви души"
"Ако поне някой от ония хора, които обичат доброто, употребеше толкова усилия за него, колкото вие, за да добиете своята копейка, и съумееше тъй да пожертвува за доброто, и собственото си самолюбие и честолюбие, без да жали себе си, както вие не сте се жалили за добиване своята копейка — боже мой, как би процъфтяла нашата земя!" - Николай Гогол, "Мъртви души"
"Примерът е по-силен от правилата." - Николай Гогол, "Мъртви души"
"...никое от тия лица не си даваше труда да провери дали нещастията, които си приписваше някой от тях, са истински, или лъжливи. Всички изпитваха едни към други някакво безразличие, смесено с недоверие, което произлизаше от положението на всеки един поотделно. Те знаеха, че са безсилни да облекчат своите мъки, и бяха изчерпали чашата на състраданието, като си ги разказваха един на друг." - Оноре дьо Балзак, "Дядо Горио"
"...тя приличаше на много от хората, които нямат доверие на своите близки, а се предават на първия срещнат. Странно, но действително душевно явление, чиито корени лесно могат да се открият в човешкото сърце. Може би някои хора вече няма какво да печелят от ония, с които живеят. След като са им показали празнотата на душите си, те се смятат тайно осъдени от тях, и то със заслужена строгост. Обаче, изпитвайки непобедимата нужда от ласкателства, каквито им липсват, или пък измъчвани от горещото желание да се покажат, че имат качества, каквито нямат, те се надяват да спечелят сърцето или уважението на ония, които са им чужди, с опасността да се изложат един ден и пред тях." - Оноре дьо Балзак, "Дядо Горио"
"Те са жадни за вода само от един извор; макар и често тинясала, но за да пият от нея, биха продали и жените, и децата си, биха продали в душата си на дявола. За едни този извор е комарът, борсата, сбирка та от картини или насекоми, музиката; за други — жена, която умее да им готви лакомства. На такива мъже можете да предложите всички жени на света, те не искат и да знаят, желаят само оная, която задоволява слабостта им. Често тази жена никак не ги обича, тормози ги, продава им много скъпо трохите на задоволяването; но моите лудетини не се отчайват, залагат и последната си завивка в заложната къща, за да й занесат и последното си екю." - Оноре дьо Балзак, "Дядо Горио"
